Чий е кодът, ако няма договор с клиента?

По ЗАПСП (чл. 42) правата върху произведение по поръчка са на автора, а поръчващият може да го използва за целта, за която го е поръчал. Ако кодът е писан от служители на агенцията, авторското право е на агенцията (чл. 14), а клиентът има право да използва кода за целта на поръчката.

Плащането на фактурата прехвърля ли правата на клиента?

Не. ЗАПСП не свързва плащането с прехвърляне на правата. Фактурата доказва, че е платена услуга. Кой притежава кода, решава договорът, а без договор решава законът.

Фрийлансър на граждански договор чий код пише?

Своя, докато договорът не отстъпи правата на агенцията. Чл. 14 от ЗАПСП важи само за трудово правоотношение. Фрийлансърът е изпълнител по поръчка и правата остават у него (чл. 42), а агенцията може да използва кода само за целта на поръчката.

Чий е кодът, който служител е писал в свободното си време?

Чл. 14 от ЗАПСП дава на работодателя правата върху програми, създадени по трудово правоотношение. Код, писан извън задълженията, извън работно време и без ресурси на агенцията, може да е на служителя. Описанието на длъжността и трудовият договор решават къде е границата.

Чий е изходният код: на агенцията, на фрийлансъра или на клиента?

Кой притежава изходния код, зависи от това кой го е писал и по какъв договор. По българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП):

кодът на служителите е на агенцията;
кодът на фрийлансърите е на фрийлансърите, докато не ви отстъпят правата писмено;
кодът, писан за клиент, е на този, на когото го дава договорът.

Плащането на фактура не прехвърля права. Ако мислите да лицензирате или продадете код, тази проверка е първата стъпка. Без нея купувачът няма да плати.

Чий е кодът, писан от служител?

На агенцията. ЗАПСП има специално правило за софтуер. По чл. 14 ЗАПСП авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение, има работодателят, ако не е уговорено друго.

Това е по-силно от общото правило за служебни произведения. За статия, дизайн или текст, писан от служител, авторското право остава у автора, а работодателят има само изключително право да ползва произведението за свои цели (чл. 41 ЗАПСП). За код законът дава самото право на работодателя.

Правото на агенцията продължава 70 години след разгласяването (чл. 28а ЗАПСП).

Три неща, които трябва да проверите:

Трудов договор ли е? Правилото важи само за трудово правоотношение. Граждански договор, договор с ЕТ или ЕООД на програмиста не е трудов.
Писан ли е кодът по работа? Програма, която служителят е писал в свободното си време, извън задълженията си и без ресурси на агенцията, може да е негова. Описанието на длъжността и трудовият договор помагат да покажете, че писането на код е част от работата.
Има ли „друга уговорка“? Някои трудови договори, особено копирани от шаблони, оставят правата у служителя. Прочетете своите.

Чий е кодът, писан от фрийлансър?

На фрийлансъра, докато договорът не каже друго. Фрийлансърът не е служител. Неговият код е произведение по поръчка, а по чл. 42, ал. 1 ЗАПСП правата върху такова произведение има авторът, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.

Агенцията получава само това, което дава чл. 42, ал. 2 ЗАПСП: право да използва кода без разрешение на автора за целта, за която е поръчан. Ако сте поръчали модул за проект на клиент, можете да го ползвате в този проект. Да го лицензирате на трети лица или да го продадете е друго нещо, за което ви трябват правата.

Същото важи за:

програмисти с ЕООД или ЕТ, с които работите по фактура;
подизпълнители, други агенции и аутсорсинг компании;
хора на граждански договор;
служители, които пишат код за вас извън трудовия си договор.

Решението е писмен договор, който отстъпва правата на агенцията. Какво трябва да съдържа и как да оправите стари проекти: прехвърляне на авторски права.

Чий е кодът, писан за клиент?

Зависи от договора с клиента. Има три типични варианта.

Договорът казва	Кой притежава кода	Какво може агенцията
Нищо за правата	Агенцията (ако кодът е от служители)	Да лицензира кода. Клиентът може да го използва за целта на поръчката (чл. 42, ал. 2)
Всички права върху резултата се прехвърлят на клиента	Клиентът	Нищо без обратен лиценз от клиента
Клиентът получава правата върху резултата, агенцията запазва своите компоненти	Клиентът за специфичния код, агенцията за компонентите	Да лицензира своите компоненти

Първият ред изненадва много клиенти. Те приемат, че щом са платили, кодът е техен. ЗАПСП не свързва плащането с правата.

Клиентът получава право да използва кода за целта, за която го е поръчал. Ако иска нещо повече, трябва да го впише в договора.

Третият ред е това, което повечето агенции искат и малко имат. Ако подписвате договорите на клиента, най-често там стои вторият ред. Тогава кодът по този проект не е ваш и не може да се лицензира.

Как да проверите собствените си репота?

Направете таблица. Един ред за всяко репо.

Кой е писал кода. Служители, фрийлансъри, подизпълнители. git log с авторите дава добра първа картина.
По какъв договор. Трудов, граждански, рамков с подизпълнител. Има ли клауза за правата.
За кого. Вътрешен проект или проект на клиент. Ако е на клиент, какво пише в договора с него за правата.
Отворен код. Списък на зависимостите и техните лицензи.
Извод. Ваше, на клиента или неясно.

Ще имате три купчини:

„Ваше“ е това, което може да се лицензира или продаде днес.
„На клиента“ е затворено.
„Неясно“ обикновено се оправя с един допълнителен договор с фрийлансър или с анекс към договора с клиента.

Колко може да струва първата купчина: колко струва кодът.

Какво следва, ако кодът е ваш?

Имате два пътя:

да дадете лиценз за софтуер и да останете собственик;
да продадете изходния код изцяло.

За повечето агенции неизключителният лиценз е по-добрият първи ход: кодът остава ваш и може да се лицензира пак.

Това не е правна консултация. Преди сделка проверете договорите с юрист.